За много хора, които отдавна са напуснали ученическата скамейка и вече са забравили значението й от часовете по география, думата ландшафт звучи малко непонятно и много научно, а всъщност тя описва всичко което ни заобикаля като природна среда и специфична географска територия. Цялата съвкупност от всички природни компоненти (скали, почва, въздух, вода, растителност и животни), която се променя във времето под влиянието на природните фактори и човешката дейност. Съчетавайки физическите си характеристики и културните наслоявания от човешкото присъствие, често наслагвано с хилядолетия, пейзажите отразяват синтезиса между човек и жизнена среда, ключови за националната идентичност. За да опише всичко това, в българския език се е наложила думата ландшафт, която е с немски произход. В англоезичните страни, използваната дума е landscape.
 
А какво означава Ландшафтна архитектура?
Това най-общо е проектирането на обществени места на открито, паркове и градини, както и други структури за постигане на екологични, социално-поведенчески, или естетични резултати. Това включва системното изучаване на съществуващите социални, екологични и геоложки условия и процеси в ландшафта, и проектирането на интервенции, чрез които ще се достигне до желания резултат. Съответно хората занимаващи се с тази материя се наричат ландшафтни архитекти и техен е приноса градската ни среда да е приятна за ползване от всички нас, членовете на обществото. Трябва да отбележим, че те извършват не само процеса по дизайн на градска среда (ландшафтен дизайн), но и целия обхват от дейности свързани с планиране на местата и управление на дъждовните води; жилищно или градско планиране; екологично възстановяване; планиране на паркове и места за отдих, управление на визуален ресурс; планиране на зелена инфраструктура и озеленяване на частни и други имоти, в които специалистите планират и проектират в различни мащаби ландшафтния дизайн, изграждането и управлението му.
 
В последните десетилетия ландшафтната архитектура, която съчетава екология и естетика, се бори с надмощието на бетона в големия град. Доброто планиране на ресурсите, които да се ползват ландшафтните архитекти, значително подобрява средата ни на живот не само в града, но и в местата за почивка. Доказано е, че увеличаването на биоразнообразието в зелените площи оказва положително психологическо въздействие върху градските жители. А целенасоченото и добре преценено разполагане на дървесна растителност около една сграда например може да доведе до намаляване на топлинните загуби в нея. Както и до намаляване на разхода за енергия за охлаждането й в летните месеци.Сенките, които хвърлят дърветата, оказват голямо значение за икономия на енергията на сградата. Същевременно поставянето на зеленина има принос и за естетиката в градската сграда.
Популярен метод в последните деситилетия за повишаване на устойчивостта в силно урбанизираната градска среда е използването на покривно и фасадно озеленяване. 
Експериментални проучвания от последните години показват, че зеленината върху сградите има и положителен санитарно-хигиенен ефект. Важна е за прахозадържането и елиминирането на т.нар. топлинни острови в големите градове, където има висока концентрация на големи бетонни повърхностности.
В зависимост от вида на покривното озеленяване и неговата конструктивна сложност, конструкцията му може да задържа 80% от дъждовната вода, което не натоварва градската канализационна мрежа. Покривното озеленяване удължава живота на хидроизолацията на сградата, подобрява звукоизолацията й, регулира топлинния й режим, намалява разхода за отопление и охлаждане. Освен това допринася за опазването на биоразнообразието. В развитите страни е част от концепцията на зелените градове.